79 години от смъртта на цар Борис III: Версиите за смъртта на държавника
Автор: Мартин Чорбаджийски,
Държава без своя огромен водач в миг на съдбоносни исторически промени е като неустойчив мост над голяма бездна. Когато в съботата на 28 август 1943 година, в 16:22 часа, умира цар Борис III, на българския политически небосвод още веднъж се появяват тъмни облаци. Във Втората международна война към този момент е настъпил поврат. На Източния фронт Съветския съюз минава в контранастъпление и стартира дългия си марш на запад против силите на Вермахта. Междувременно войските на Антихитлеристката коалиция към този момент са дебаркирали на о-в Сицилия, а на Балканите българските окупационни задължения са увеличени по гледище на Германия. Още през 1942 година Първи окупационен корпус заема част от Сърбия, с цел да замести немски сили, изпратени на Източния фронт.
Цар Борис III
В тази обстановка българските ръководещи среди подхващат първите стъпки по отношение на опцията за разкъсване на съюза с Германия и излизане на България от войната при допустимо най-благоприятни условия. Именно в този изключително комплициран пъзел от дипломатически връзки и проблеми, от военни рискове и неразбираемо бъдеще, България губи своя държавен глава.
И през днешния ден, близо 70 години по-късно, повода за тази загуба е мотив за диспути и спекулации. Изказани са голям брой мнения, някои от тях звучат правдоподобно, пробват се да извлекат доказателства от свидетелства на съвременниците на царя, търсят връзки сред неговата кончина и геополитическата обстановка на Балканите, Европа и света по това време. Други от тях звучат фантастично, като от живописен роман, само че точно те ни припомнят, че повратните моменти в битието на огромните персони не постоянно са резултат от хладни и тъкмо премерени оценки и дейности, а от време на време могат да са породени от немарливост, случайност или просто да дойдат по натурален път.
Дали заради огромната тъга, която обгръща страната след гибелта на цар Борис III, дали заради надвисналите рискове над България и дали като резултат от внимателния метод на царя в държавните каузи и интернационалните връзки, години наред продължава да се поддържа тезата, че той е погубен. Действително, основанията за насилствена гибел не са малко. Гибелта на монарха идва ненадейно, като той е релативно млад, ненавършил 50 години и без предходни тежки боледувания.
Адолф Хайнц Бекерле
Версиите за ликвидиране стартират да се въртят към едно събитие от последните две седмици на неговия живот – визитата в основната военна квартира на Хитлер „ Wolfsschanze “ („ Вълчата бърлога “), намираща се в Растенбург, Източна Прусия. Поканата е отправена от немския пълномощен министър в София Адолф Бекерле на 9 август 1943 година след незабавна визита при царя. Всичко към това пътешестване е изпълнено с необикновени условия. Поканата от немския фюрер е за 13 август, петък. Явно пропуснал да обърне внимание на този факт, цар Борис оповестява за потребността от смяна на своя младши секретар Станислав Балан с думите:
„ Извинявайте, Балан, има смяна. Направих неточност. Сторих нелепост, каквато не биваше да позволявам и в този момент ще би трябвало да ми помогнете да я оправим! В петък тринадесето число не пътувам. В петък, тринадесети, je ne fonctionne pas! “ („ аз не действам “). Обяснявайки решението на царя за смяна в датата с „ непредвидени политически затруднения “, Балан съумява да уреди пролонгация с един ден. Мястото на визитата също е изключително. Обикновено Хитлер кани царя в своето леговище „ Орлово гнездо “ в Бавария.
Кулминацията на срещата е обядът в частния апартамент на Хитлер, където диалогът се води уединено. Станислав Балан споделя, че след неговия край двамата наподобяват „ изключително смутени, напрегнати, ядосани “. На връщане самолетът, с който лети Борис, подхваща необикновени маневри като няколкократно се издига на огромна височина, след което още веднъж слиза надолу. Около тези условия стартира да циркулира претекстът за „ немската диря “ в гибелта на монарха.
Цар Борис в аулата на Софийския университет като патрон на IV Международен конгрес по византийски проучвания, 1934 година
Слуховете за изкуствен край плъзват съвсем неотложно – в България и света. Появяват се даже хора, които настояват, че са „ очевидци “, участвали на свалянето на царския мъртвец от самолета на Хитлер. Не закъсняват и интернационалните реакции. Вестниците в Съединени американски щати приказват за ликвидиране от страна на българин при завръщането на царя от немската основна квартира, а Радио Лондон показва, че става дума за атентат, осъществен на софийската гара, само че след това приказва за отравяне от страна на Хитлер. Правителството и печата се постанова да излизат с опровержения, които обаче ускоряват още повече подозренията и фантазиите на обществото.
Двата централни детайла в немската версия са следващото гледище от страна на Хитлер (по време на обяда във „ Вълчата бърлога “) за изпращането на постоянни български войски против Съветския съюз, нещо което българският държавен глава изрично отхвърля, и желанията на царя за реализиране на външнополитически завой в посока Западните сили от Антихитлеристката коалиция, имайки поради събитията през лятото на 1943 година.
Княз Кирил, княгиня Евдокия и цар Борис по време на излет в Рилския манастир
Френският вестник „ Фигаро “, в своите броеве от 14 и 15 декември 1948 година, разгласява две публикации, в които пази тезата за ликвидиране от страна на германците. Като претекст се акцентира желанието на Берлин да сложи българското ръководство в ръцете на правилния им Богдан Филов. Основната доказателствена тежест е отчетът на персоналния водач на Фюрера полк. Ханс Бауер, който кара самолета на цар Борис при завръщането му. В „ Доклада Бауер “ водачът оповестява, че според получени заповеди той няколко пъти издига самолета на осем хиляди метра височина, след което стремглаво се спуска надолу. Според вестника тази внезапна смяна довежда до гибелта на царя.
Самият отчет обаче не е показан от създателя на публикациите, който само твърди, че го е виждал сред архивите на немската легация в София, през 1944 година, и е заимствуван по памет. Вестникът бърка и времето на гибелта като отбелязва, че това става три дни след визитата във Вълчата бърлога, а тя настава чак след две седмици. По този метод обезоръжава тезата за внезапната смяна на височината. Под въпрос се слага дали на срещата във „ Вълчата бърлога “ Хитлер изобщо желае от цар Борис български войски на Източния фронт и оповестяването на война на Съюз на съветските социалистически републики.
За такова нещо царят споделя пред началника на персоналния си кабинет Павел Груев, който две седмици по-късно предава диалога на сина си Стефан (авторът на книгата „ Корона от тръни “). На 16 август монархът споделил за словесния си конфликт с Фюрера и на Станимир Добрович, неговият най-възрастен консултант, някогашен шеф на кабинета на цар Фердинанд. Самият Добрович е на смъртно легло, болен от рак. Ето какво споделя царят:
„ Хитлер побесня, когато му отхвърлих за Русия. Крещя като вманиачен и се нахвърли против мен и България с цялостен проливен дъжд обвинявания, нападки и закани. Ужас беше, само че не му отстъпих нищо “. И най-после приключва: „ Спасих ви. Даже аз да заплатя за това “.
Българският посланик Иван Д. Станчов, чието семейство е близко с царското, отбелязва в своите записки за любопитен диалог сред неговата сестра Феодора (Фео) Д. Станчова и Свилен Николов, камердинер на българския държател. Според него на излизане от срещата с Хитлер царят бил бледен и треперел, а когато смъква своята униформа споделя: „ Тежко беше, само че победих. Не съумя да ми откопчи даже един боец. “
Царят по време на лов, 1925 година
Когато приказваме за немската теза, по-голямо значение се отдава на сондажите за разкъсване с Райха и изваждане на България от войната благодарение на Съюзниците. Обратът на бойното поле и излизането на Италия след отстраняването на Мусолини от крал Виктор Емануил, ускоряват слуховете за съюзнически десант на Балканите, при който българският цар може да повтори италианския сюжет. През април и май 1943 година по разнообразни канали София реализира контакти с американските разследващи служби по отношение на вероятни мирни договаряния. Интересът на Вашингтон към „ Балканската карта “ по това време се споделя и от президента Рузвелт. Друг български посланик, Николай П. Николаев също свързва гибелта на цар Борис с неговото желание за външнополитически завой.
Английският пълномощен министър в София Джордж Рендъл твърди, че при визитата на Борис във „ Вълчата бърлога “ по заповед на Хитлер медикаментите на царя били сменени. Рендъл също не подминава необикновената височината на самолета, а претекстът търси във влошените връзки сред двамата държавници и решението на българския държател да последва италианския крал.
Първите сондажи обаче действително съставляват опипване на почвата. Царят и държавното управление имат потребност от по-сигурни гаранции за бъдещето на България, в това число, че тя няма да бъде болшевизирана, нейното обединяване ще се резервира и няма да се трансформира в сцена на военни дейности сред руските и немските войски. Често представители на разузнаването и съветници на американския президент преувеличават готовността на България да се откъсне от Оста.
Освен това наличната немска документи демонстрира, че Берлин няма подозрение в държанието на царя. Различни откриватели показват, че Германия даже губи от неговата гибел, защото не може да се откри фигура с такива дипломатически умения и политическа просветеност, която да го размени, а това от своя страна основава спомагателна неустойчивост в немския гръб.
Лоялността на царя проличава и от неговата реакция към телеграмата на българския пълномощен министър в Букурещ, касаеща възобновено предложение от маршал Йон Антонеску за „ директно съгласие “ сред Румъния и България по отношение на опцията за взимане на „ общи ограничения “, което преведено значи търсене на способи за излизане от войната при удобни за двете страни условия. Антонеску оповестява, че е направил сходна оферта и на Унгария. Цар Борис приема концепцията за провеждането на диалози, само че при изискване те да не доведат до смяна на отношението към Германия, като подрежда на Филов да предизвести Бекерле за румънската самодейност.
Цар Борис на среща с Адолф Хитлер, 1943 година
Безспорен интерес провокира и противоположната теза – за убийството на цар Борис от страните от Антихитлеристката коалиция, като тук за основни виновници се сочат Съветският съюз или Англия.
Обикновено по-голяма тежест се предава на версията за „ дългата ръка на Москва “, която намира съображение в обичайните страхове на монарха от болшевизацията на България, която той постоянно се е стремял да предотврати.
В изявление българският деец от Втората международна война Дянко Марков споделя за собствен диалог със Станислав Балан, в който царският секретар споделя за посещаване на монарха в руското посолство на път за София от двореца Царска Бистрица, на 23 август, където се допуска, че е бил токсичен по време на пиршество. За руска интервенция се търсят и косвени причини – разширението на партизанското придвижване след гибелта на цар Борис и неговите опити за излизане от войната посредством Англия и Съединени американски щати, пренебрегвайки Съюз на съветските социалистически републики.
Княгиня Мария Луиза като дете
Критиците на руската версия обаче показват, че тя се осланя основно на вярата в българския монарх като единствена спънка пред навлизането на Червената войска в България – нещо което мъчно може да бъде възприето, имайки поради по-мащабните ползи на трите страни от Антихитлеристката коалиция, както и фактът, че България не заема независимо място в руската тактика за Балканите и нейното значение се преувеличава. Съществуват и съмнения, че още през май 1942 година Молотов и Чърчил договарят разделянето на Балканите. От друга страна на този стадий Москва не би имала интерес да навреди на единствения немски спътник, с който поддържа дипломатически връзки, което употребява като канал на информация по отношение на значимите за нея въпроси и от които връзки да се възползва при осъществяване на балканската си тактика.
Британската версия е лишена от действителни доказателства и почива най-много на ненавистта, която английският министър председател Уинстън Чърчил изпитва към династията на Кобургите и неговото предпочитание по някакъв метод да откри влиянето на Лондон на Балканите, за което цар Борис се явява забележителна спънка.
Една от може би най-любопитните версии за гибелта на българския държател е отравяне от италианското кралско семейство. Версията е съчинена от Хитлер за да се отвръщат обвиняванията и мълвата за немско присъединяване в гибелта на царя, а дружно с това да се упражни напън върху напусналата немския лагер Италия. В дневника на персоналния секретар на министъра на пропагандата и просвещението Йозеф Гьобелс даже се приказва, че самата кралица Йоанна взе участие в акцията на своите родственици. В издадения дневник на Гьобелс тази версия също участва, като той твърди, че сестрата на Йоанна – принцеса Мафалда, е била в София по това време, само че в реалност тя идва едвам за погребението.
Принцеса Мафалда Савойска с нейните деца
Остава и формалната версия – гибел разследване от инфаркт. Като причина лекарите установяват: „ задръстване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка “.
Тук поражда и идващият проблем. Смъртният акт не е подписан от немските лекари, които оферират това да създадат само българските им сътрудници. Странното решение се пояснява постоянно като отвод и по този начин се трансформира в една от аргументите за мощната религия в насилствената гибел на царя.
Но самият цар Борис след идването си в софийския замък споделя пред Ст. Балан за болки в гърдите и рамото – признаци, предвещаващи инфаркт. Първият симптом за влошеното положение се следи във вечерта на 23 август, когато на монарха стартира да му прилошава, а след това повръща и изпитва сърдечни болки. Придворните лекари в началото дават неправилната диагноза жлъчка. След като положението му се утежнява на идващия ден, от Берлин идва доктор Рудолф Зайц, който е лекувал Борис и преди този момент, а от Виена доктор Ханс Епингер и доктор Максимилиан де Кринис. Представената диагноза е сърдечен удар, с която се съгласяват и българските им сътрудници. Като причина се сочи физически и прочувствен стрес, изцяло разбираемо имайки поради напрегнатите диалози във „ Вълчата бърлога “ и изкачването на вр. Мусала, което царят подхваща незабавно след завръщането си. Съществуват свидетелства, че лекари от Института за правосъдна медицина правят загадка аутопсия и удостоверяват формалното мнение за инфаркт.
Смъртният акт на цар Борис
Но даже тук се следят разминавания. Пред съветника на царя Йордан Севов доктор Епингер изрично отхвърля опцията за отравяне. На среща с немското военновъздушно аташе полк. Шьонебек, в късния следобяд на 28 август, немските лекари обаче показват подозрения за отравяне, заради подобие със признаците на гръцкия деспот Метаксас, чиято гибел се приема за несъмнено отравяне. Пред Бекерле те приказват за „ типична балканска гибел “, само че отхвърлят да дадат безапелационна оценка без аутопсия.
Най-невероятната доктрина за кончината на българския монарх е обоснована със свръхестествени сили и небесно предопределяне. Тя се свързва с придворния ясновидец Любомир Лулчев, който предсказва, че цар Борис ще посрещне своята крах в събота. Самият монарх има податливост към суеверия. По сведение на Станислав Балан, до момента в който изкачва Мусала царят вижда козел, който се пробва да убие, само че след това животното изчезва мистериозно – знак за неприятна прокоба.
Тази версия се подклажда в допълнение от описа на Свилен Николов за последните думи на царя в деня преди неговата гибел. На въпроса за часа, камердинерът дава отговор „ Четири и двадесет, Ваше Величество “, на което последва само отговорът: „ на следващия ден по същото време… “ без да излиза наяве какво се крие зад тези думи.
Накрая, не може да приключим сегашния материал без взор и върху гледната точка на царското семейство. Добре известни са думите на княгиня Евдокия пред принц Кирил: „ Може ли да е бил токсичен? Той беше там (има поради Германия). Те да не са му погодили нещо? “ Протоколите от Народния съд демонстрират, че по време на разпита на принц Кирил е наранена и тематиката за царската гибел. При въпроса на ръководителя „ Не подозирахте ли Вие насилствена гибел? “, подсъдимият дава отговор „ Не може да бъде насилствена гибел “. Разпитът продължава, както следва:
Председател: „ - От отрова? “
Принц Кирил: … (мълчи)
Съдия: „ - Или от постепенно настояща отрова? “
Принц Кирил: … (мълчи)
Председател: „ -Не? “
Принц Кирил: … (мълчи)
Председател: „ - От Москва и Лондон изрекоха съмнение, че има мистерия за тая гибел. “
Княз Кирил: „ - Загадка е за всички, които познават царя. “
Председател: „ - И за Вас? “
Княз Кирил: „ - Но… “
Председател: „ - И за Вас? “
Княз Кирил: „ - Да! “
Цар Борис и кралица Йоанна на сватбата им
В самия завършек на разпита принц Кирил, визирайки противоположния полет от „ Вълчата бърлога “, споделя подозрението си „ че газовата маска, която е носил, е съдържала доста мощен разтвор от О2, който е провокирал известна емболия, тъй като брат ми се помина от сърдечна емболия. Но това не може да се твърди. Това може да се каже единствено от експерт “. На последния въпрос от неговия разпит: „ У Вас остава единствено съмнението? “, той дава отговор с сбитото „ Да. “
Българската кралица Йоанна в своите мемоари декларира: „ Моето надълбоко разбиране е следното: Борис, моят брачен партньор, не умря от естествена гибел. Неговият край по един или различен метод бе незаконно провокиран “.
В свое изявление княгиня Мария Луиза вижда зад гибелта на цар Борис намесата на Москва: „ Съветският съюз, който имаше, на елементарен български език, изгода от тая работа. Да отстранен татко ми. Една година по-късно бяха тук. “
Неговият наследник Симеон II Сакскобургготски от своя страна декларира: „ Може би е имало някакъв скрит план или интерес да се отстрани цар Борис като доста умел политик, който очевидно е търсел да избави България от последствията на Втората международна война… може би пък и аналогията с Италия, която в даден миг се трансформира в Съюзник да е тормозило дадени среди в Берлин, това също е един напълно естествен аргумент, само че няма доказателство… “
И фактически, съвсем всички от описаните версии за гибелта на цар Борис III се основават на сведения, диалози или клюки от едни или други хора, за които остава неразбираемо дали споделят безспорната и цялата истина. Ако е съществувал скрит план за гибелта на царя, то вероятността да се намерят документи за него е много дребна, а всички тези неизвестности като че ли постоянно ще ни карат да гледаме на формалната причина за инфаркт с съмнение, тъй като сякаш не може да приемем, че краят на една толкоз невероятна персона от българската история идва по един толкоз елементарен метод.
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „ Международни връзки “ и магистър по „ История “ в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Той е някогашен ръководител на Студентския дипломатически клуб при Университета и някогашен заместник-редактор и създател в студентските списания „ International “ и „ Международник “. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително придвижване и историята на българската външна политика и дипломация.
Източник:
Заглавието е на " Гласове "
Държава без своя огромен водач в миг на съдбоносни исторически промени е като неустойчив мост над голяма бездна. Когато в съботата на 28 август 1943 година, в 16:22 часа, умира цар Борис III, на българския политически небосвод още веднъж се появяват тъмни облаци. Във Втората международна война към този момент е настъпил поврат. На Източния фронт Съветския съюз минава в контранастъпление и стартира дългия си марш на запад против силите на Вермахта. Междувременно войските на Антихитлеристката коалиция към този момент са дебаркирали на о-в Сицилия, а на Балканите българските окупационни задължения са увеличени по гледище на Германия. Още през 1942 година Първи окупационен корпус заема част от Сърбия, с цел да замести немски сили, изпратени на Източния фронт.
Цар Борис III
В тази обстановка българските ръководещи среди подхващат първите стъпки по отношение на опцията за разкъсване на съюза с Германия и излизане на България от войната при допустимо най-благоприятни условия. Именно в този изключително комплициран пъзел от дипломатически връзки и проблеми, от военни рискове и неразбираемо бъдеще, България губи своя държавен глава.
И през днешния ден, близо 70 години по-късно, повода за тази загуба е мотив за диспути и спекулации. Изказани са голям брой мнения, някои от тях звучат правдоподобно, пробват се да извлекат доказателства от свидетелства на съвременниците на царя, търсят връзки сред неговата кончина и геополитическата обстановка на Балканите, Европа и света по това време. Други от тях звучат фантастично, като от живописен роман, само че точно те ни припомнят, че повратните моменти в битието на огромните персони не постоянно са резултат от хладни и тъкмо премерени оценки и дейности, а от време на време могат да са породени от немарливост, случайност или просто да дойдат по натурален път.
Дали заради огромната тъга, която обгръща страната след гибелта на цар Борис III, дали заради надвисналите рискове над България и дали като резултат от внимателния метод на царя в държавните каузи и интернационалните връзки, години наред продължава да се поддържа тезата, че той е погубен. Действително, основанията за насилствена гибел не са малко. Гибелта на монарха идва ненадейно, като той е релативно млад, ненавършил 50 години и без предходни тежки боледувания.
Адолф Хайнц Бекерле
Версиите за ликвидиране стартират да се въртят към едно събитие от последните две седмици на неговия живот – визитата в основната военна квартира на Хитлер „ Wolfsschanze “ („ Вълчата бърлога “), намираща се в Растенбург, Източна Прусия. Поканата е отправена от немския пълномощен министър в София Адолф Бекерле на 9 август 1943 година след незабавна визита при царя. Всичко към това пътешестване е изпълнено с необикновени условия. Поканата от немския фюрер е за 13 август, петък. Явно пропуснал да обърне внимание на този факт, цар Борис оповестява за потребността от смяна на своя младши секретар Станислав Балан с думите:
„ Извинявайте, Балан, има смяна. Направих неточност. Сторих нелепост, каквато не биваше да позволявам и в този момент ще би трябвало да ми помогнете да я оправим! В петък тринадесето число не пътувам. В петък, тринадесети, je ne fonctionne pas! “ („ аз не действам “). Обяснявайки решението на царя за смяна в датата с „ непредвидени политически затруднения “, Балан съумява да уреди пролонгация с един ден. Мястото на визитата също е изключително. Обикновено Хитлер кани царя в своето леговище „ Орлово гнездо “ в Бавария.
Кулминацията на срещата е обядът в частния апартамент на Хитлер, където диалогът се води уединено. Станислав Балан споделя, че след неговия край двамата наподобяват „ изключително смутени, напрегнати, ядосани “. На връщане самолетът, с който лети Борис, подхваща необикновени маневри като няколкократно се издига на огромна височина, след което още веднъж слиза надолу. Около тези условия стартира да циркулира претекстът за „ немската диря “ в гибелта на монарха.
Цар Борис в аулата на Софийския университет като патрон на IV Международен конгрес по византийски проучвания, 1934 година
Слуховете за изкуствен край плъзват съвсем неотложно – в България и света. Появяват се даже хора, които настояват, че са „ очевидци “, участвали на свалянето на царския мъртвец от самолета на Хитлер. Не закъсняват и интернационалните реакции. Вестниците в Съединени американски щати приказват за ликвидиране от страна на българин при завръщането на царя от немската основна квартира, а Радио Лондон показва, че става дума за атентат, осъществен на софийската гара, само че след това приказва за отравяне от страна на Хитлер. Правителството и печата се постанова да излизат с опровержения, които обаче ускоряват още повече подозренията и фантазиите на обществото.
Двата централни детайла в немската версия са следващото гледище от страна на Хитлер (по време на обяда във „ Вълчата бърлога “) за изпращането на постоянни български войски против Съветския съюз, нещо което българският държавен глава изрично отхвърля, и желанията на царя за реализиране на външнополитически завой в посока Западните сили от Антихитлеристката коалиция, имайки поради събитията през лятото на 1943 година.
Княз Кирил, княгиня Евдокия и цар Борис по време на излет в Рилския манастир
Френският вестник „ Фигаро “, в своите броеве от 14 и 15 декември 1948 година, разгласява две публикации, в които пази тезата за ликвидиране от страна на германците. Като претекст се акцентира желанието на Берлин да сложи българското ръководство в ръцете на правилния им Богдан Филов. Основната доказателствена тежест е отчетът на персоналния водач на Фюрера полк. Ханс Бауер, който кара самолета на цар Борис при завръщането му. В „ Доклада Бауер “ водачът оповестява, че според получени заповеди той няколко пъти издига самолета на осем хиляди метра височина, след което стремглаво се спуска надолу. Според вестника тази внезапна смяна довежда до гибелта на царя.
Самият отчет обаче не е показан от създателя на публикациите, който само твърди, че го е виждал сред архивите на немската легация в София, през 1944 година, и е заимствуван по памет. Вестникът бърка и времето на гибелта като отбелязва, че това става три дни след визитата във Вълчата бърлога, а тя настава чак след две седмици. По този метод обезоръжава тезата за внезапната смяна на височината. Под въпрос се слага дали на срещата във „ Вълчата бърлога “ Хитлер изобщо желае от цар Борис български войски на Източния фронт и оповестяването на война на Съюз на съветските социалистически републики.
За такова нещо царят споделя пред началника на персоналния си кабинет Павел Груев, който две седмици по-късно предава диалога на сина си Стефан (авторът на книгата „ Корона от тръни “). На 16 август монархът споделил за словесния си конфликт с Фюрера и на Станимир Добрович, неговият най-възрастен консултант, някогашен шеф на кабинета на цар Фердинанд. Самият Добрович е на смъртно легло, болен от рак. Ето какво споделя царят:
„ Хитлер побесня, когато му отхвърлих за Русия. Крещя като вманиачен и се нахвърли против мен и България с цялостен проливен дъжд обвинявания, нападки и закани. Ужас беше, само че не му отстъпих нищо “. И най-после приключва: „ Спасих ви. Даже аз да заплатя за това “.
Българският посланик Иван Д. Станчов, чието семейство е близко с царското, отбелязва в своите записки за любопитен диалог сред неговата сестра Феодора (Фео) Д. Станчова и Свилен Николов, камердинер на българския държател. Според него на излизане от срещата с Хитлер царят бил бледен и треперел, а когато смъква своята униформа споделя: „ Тежко беше, само че победих. Не съумя да ми откопчи даже един боец. “
Царят по време на лов, 1925 година
Когато приказваме за немската теза, по-голямо значение се отдава на сондажите за разкъсване с Райха и изваждане на България от войната благодарение на Съюзниците. Обратът на бойното поле и излизането на Италия след отстраняването на Мусолини от крал Виктор Емануил, ускоряват слуховете за съюзнически десант на Балканите, при който българският цар може да повтори италианския сюжет. През април и май 1943 година по разнообразни канали София реализира контакти с американските разследващи служби по отношение на вероятни мирни договаряния. Интересът на Вашингтон към „ Балканската карта “ по това време се споделя и от президента Рузвелт. Друг български посланик, Николай П. Николаев също свързва гибелта на цар Борис с неговото желание за външнополитически завой.
Английският пълномощен министър в София Джордж Рендъл твърди, че при визитата на Борис във „ Вълчата бърлога “ по заповед на Хитлер медикаментите на царя били сменени. Рендъл също не подминава необикновената височината на самолета, а претекстът търси във влошените връзки сред двамата държавници и решението на българския държател да последва италианския крал.
Първите сондажи обаче действително съставляват опипване на почвата. Царят и държавното управление имат потребност от по-сигурни гаранции за бъдещето на България, в това число, че тя няма да бъде болшевизирана, нейното обединяване ще се резервира и няма да се трансформира в сцена на военни дейности сред руските и немските войски. Често представители на разузнаването и съветници на американския президент преувеличават готовността на България да се откъсне от Оста.
Освен това наличната немска документи демонстрира, че Берлин няма подозрение в държанието на царя. Различни откриватели показват, че Германия даже губи от неговата гибел, защото не може да се откри фигура с такива дипломатически умения и политическа просветеност, която да го размени, а това от своя страна основава спомагателна неустойчивост в немския гръб.
Лоялността на царя проличава и от неговата реакция към телеграмата на българския пълномощен министър в Букурещ, касаеща възобновено предложение от маршал Йон Антонеску за „ директно съгласие “ сред Румъния и България по отношение на опцията за взимане на „ общи ограничения “, което преведено значи търсене на способи за излизане от войната при удобни за двете страни условия. Антонеску оповестява, че е направил сходна оферта и на Унгария. Цар Борис приема концепцията за провеждането на диалози, само че при изискване те да не доведат до смяна на отношението към Германия, като подрежда на Филов да предизвести Бекерле за румънската самодейност.
Цар Борис на среща с Адолф Хитлер, 1943 година
Безспорен интерес провокира и противоположната теза – за убийството на цар Борис от страните от Антихитлеристката коалиция, като тук за основни виновници се сочат Съветският съюз или Англия.
Обикновено по-голяма тежест се предава на версията за „ дългата ръка на Москва “, която намира съображение в обичайните страхове на монарха от болшевизацията на България, която той постоянно се е стремял да предотврати.
В изявление българският деец от Втората международна война Дянко Марков споделя за собствен диалог със Станислав Балан, в който царският секретар споделя за посещаване на монарха в руското посолство на път за София от двореца Царска Бистрица, на 23 август, където се допуска, че е бил токсичен по време на пиршество. За руска интервенция се търсят и косвени причини – разширението на партизанското придвижване след гибелта на цар Борис и неговите опити за излизане от войната посредством Англия и Съединени американски щати, пренебрегвайки Съюз на съветските социалистически републики.
Княгиня Мария Луиза като дете
Критиците на руската версия обаче показват, че тя се осланя основно на вярата в българския монарх като единствена спънка пред навлизането на Червената войска в България – нещо което мъчно може да бъде възприето, имайки поради по-мащабните ползи на трите страни от Антихитлеристката коалиция, както и фактът, че България не заема независимо място в руската тактика за Балканите и нейното значение се преувеличава. Съществуват и съмнения, че още през май 1942 година Молотов и Чърчил договарят разделянето на Балканите. От друга страна на този стадий Москва не би имала интерес да навреди на единствения немски спътник, с който поддържа дипломатически връзки, което употребява като канал на информация по отношение на значимите за нея въпроси и от които връзки да се възползва при осъществяване на балканската си тактика.
Британската версия е лишена от действителни доказателства и почива най-много на ненавистта, която английският министър председател Уинстън Чърчил изпитва към династията на Кобургите и неговото предпочитание по някакъв метод да откри влиянето на Лондон на Балканите, за което цар Борис се явява забележителна спънка.
Една от може би най-любопитните версии за гибелта на българския държател е отравяне от италианското кралско семейство. Версията е съчинена от Хитлер за да се отвръщат обвиняванията и мълвата за немско присъединяване в гибелта на царя, а дружно с това да се упражни напън върху напусналата немския лагер Италия. В дневника на персоналния секретар на министъра на пропагандата и просвещението Йозеф Гьобелс даже се приказва, че самата кралица Йоанна взе участие в акцията на своите родственици. В издадения дневник на Гьобелс тази версия също участва, като той твърди, че сестрата на Йоанна – принцеса Мафалда, е била в София по това време, само че в реалност тя идва едвам за погребението.
Принцеса Мафалда Савойска с нейните деца
Остава и формалната версия – гибел разследване от инфаркт. Като причина лекарите установяват: „ задръстване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка “.
Тук поражда и идващият проблем. Смъртният акт не е подписан от немските лекари, които оферират това да създадат само българските им сътрудници. Странното решение се пояснява постоянно като отвод и по този начин се трансформира в една от аргументите за мощната религия в насилствената гибел на царя.
Но самият цар Борис след идването си в софийския замък споделя пред Ст. Балан за болки в гърдите и рамото – признаци, предвещаващи инфаркт. Първият симптом за влошеното положение се следи във вечерта на 23 август, когато на монарха стартира да му прилошава, а след това повръща и изпитва сърдечни болки. Придворните лекари в началото дават неправилната диагноза жлъчка. След като положението му се утежнява на идващия ден, от Берлин идва доктор Рудолф Зайц, който е лекувал Борис и преди този момент, а от Виена доктор Ханс Епингер и доктор Максимилиан де Кринис. Представената диагноза е сърдечен удар, с която се съгласяват и българските им сътрудници. Като причина се сочи физически и прочувствен стрес, изцяло разбираемо имайки поради напрегнатите диалози във „ Вълчата бърлога “ и изкачването на вр. Мусала, което царят подхваща незабавно след завръщането си. Съществуват свидетелства, че лекари от Института за правосъдна медицина правят загадка аутопсия и удостоверяват формалното мнение за инфаркт.
Смъртният акт на цар Борис
Но даже тук се следят разминавания. Пред съветника на царя Йордан Севов доктор Епингер изрично отхвърля опцията за отравяне. На среща с немското военновъздушно аташе полк. Шьонебек, в късния следобяд на 28 август, немските лекари обаче показват подозрения за отравяне, заради подобие със признаците на гръцкия деспот Метаксас, чиято гибел се приема за несъмнено отравяне. Пред Бекерле те приказват за „ типична балканска гибел “, само че отхвърлят да дадат безапелационна оценка без аутопсия.
Най-невероятната доктрина за кончината на българския монарх е обоснована със свръхестествени сили и небесно предопределяне. Тя се свързва с придворния ясновидец Любомир Лулчев, който предсказва, че цар Борис ще посрещне своята крах в събота. Самият монарх има податливост към суеверия. По сведение на Станислав Балан, до момента в който изкачва Мусала царят вижда козел, който се пробва да убие, само че след това животното изчезва мистериозно – знак за неприятна прокоба.
Тази версия се подклажда в допълнение от описа на Свилен Николов за последните думи на царя в деня преди неговата гибел. На въпроса за часа, камердинерът дава отговор „ Четири и двадесет, Ваше Величество “, на което последва само отговорът: „ на следващия ден по същото време… “ без да излиза наяве какво се крие зад тези думи.
Накрая, не може да приключим сегашния материал без взор и върху гледната точка на царското семейство. Добре известни са думите на княгиня Евдокия пред принц Кирил: „ Може ли да е бил токсичен? Той беше там (има поради Германия). Те да не са му погодили нещо? “ Протоколите от Народния съд демонстрират, че по време на разпита на принц Кирил е наранена и тематиката за царската гибел. При въпроса на ръководителя „ Не подозирахте ли Вие насилствена гибел? “, подсъдимият дава отговор „ Не може да бъде насилствена гибел “. Разпитът продължава, както следва:
Председател: „ - От отрова? “
Принц Кирил: … (мълчи)
Съдия: „ - Или от постепенно настояща отрова? “
Принц Кирил: … (мълчи)
Председател: „ -Не? “
Принц Кирил: … (мълчи)
Председател: „ - От Москва и Лондон изрекоха съмнение, че има мистерия за тая гибел. “
Княз Кирил: „ - Загадка е за всички, които познават царя. “
Председател: „ - И за Вас? “
Княз Кирил: „ - Но… “
Председател: „ - И за Вас? “
Княз Кирил: „ - Да! “
Цар Борис и кралица Йоанна на сватбата им
В самия завършек на разпита принц Кирил, визирайки противоположния полет от „ Вълчата бърлога “, споделя подозрението си „ че газовата маска, която е носил, е съдържала доста мощен разтвор от О2, който е провокирал известна емболия, тъй като брат ми се помина от сърдечна емболия. Но това не може да се твърди. Това може да се каже единствено от експерт “. На последния въпрос от неговия разпит: „ У Вас остава единствено съмнението? “, той дава отговор с сбитото „ Да. “
Българската кралица Йоанна в своите мемоари декларира: „ Моето надълбоко разбиране е следното: Борис, моят брачен партньор, не умря от естествена гибел. Неговият край по един или различен метод бе незаконно провокиран “.
В свое изявление княгиня Мария Луиза вижда зад гибелта на цар Борис намесата на Москва: „ Съветският съюз, който имаше, на елементарен български език, изгода от тая работа. Да отстранен татко ми. Една година по-късно бяха тук. “
Неговият наследник Симеон II Сакскобургготски от своя страна декларира: „ Може би е имало някакъв скрит план или интерес да се отстрани цар Борис като доста умел политик, който очевидно е търсел да избави България от последствията на Втората международна война… може би пък и аналогията с Италия, която в даден миг се трансформира в Съюзник да е тормозило дадени среди в Берлин, това също е един напълно естествен аргумент, само че няма доказателство… “
И фактически, съвсем всички от описаните версии за гибелта на цар Борис III се основават на сведения, диалози или клюки от едни или други хора, за които остава неразбираемо дали споделят безспорната и цялата истина. Ако е съществувал скрит план за гибелта на царя, то вероятността да се намерят документи за него е много дребна, а всички тези неизвестности като че ли постоянно ще ни карат да гледаме на формалната причина за инфаркт с съмнение, тъй като сякаш не може да приемем, че краят на една толкоз невероятна персона от българската история идва по един толкоз елементарен метод.
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „ Международни връзки “ и магистър по „ История “ в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Той е някогашен ръководител на Студентския дипломатически клуб при Университета и някогашен заместник-редактор и създател в студентските списания „ International “ и „ Международник “. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително придвижване и историята на българската външна политика и дипломация.
Източник:
Заглавието е на " Гласове "
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ